 Кюстендил е известен лечебен и балнеологичен център от древни времена. Римският Лечебен център с терми, са изградени през ІІ-ІІІ в. Вероятно те са част от голям комплекс-асклепион. От познатите до момента римски терми на територията на България, пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн.Варна). Сградата има правоъгълен план със застроена площ от 3000 кв.м. Проучени и експонирани са шест помещения, на площ от 1000 кв.м.Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори . Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни. Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – нтересните паметници от римската епоха в българските земи. Те са един от символите на град Кюстендил.
След Освобождението в Кюстендил за пръв път БОЛНИЦА е разкрита на 1 юни 1879 според „Временните правила за устройството на мед. част и мед. у-ние в България" като второстепенна с 40 постоянни и 10 резервни легла. В нач. се помещава в 2 изоставени къщи, разположени в центъра на града (по дн. ул. Паисий). Там преди това е бил разкрит руският военен лазарет на лейб-гвардейски егерски полк и на 4 улански харковски полк. Руското военно командуване оставя безвъзмездно мед. имущество на лазарета на к-лската Б. При откриването й тя има следния щат: окр. лекар и управител — д-р Наум Мартинов, негов заместник е военният лекар на 2 пеша к-лска дружина д-р Зюмбулев и пом.-фелдшерът Хр. Доганов, надзирател (домакин) — опълченецът Я. Иванов, по-късно заменен с Ат. Боюклиев, писар Георги Чехларов и 2 санитари. В нач. на 1893 болничният персонал се увеличава с пом.-аптекар — Коста Железаров от Ку-куш и още един фелдшер — Хр. Димитров, а от 1895 и с втори лекар — д-р Г. Ку-шев от Велес. Първата мед. сестра е назначена през 1905. Болничните помещения са ниски, тъмни, тесни и влажни, неподходящи за настаняване на болни. Това налага през 1890 градската община да наеме голямата двуетажна постройка на манастира „Св. Мина" (на мястото на дн. ТДВА), в която се премества Б. Д-р М. Русев описва навремето това болнично заведение по следния начин: „Всички стаи са светли, изложени на югоизток и югозапад. Кухнята е отделна. Болничният двор има чешма. На първия етаж са настанени болничната аптека, канцеларията, кабинетът на окр. лекар, амбулаторията и складовите помещения. Вторият етаж се състои от дълъг, слабо осветен коридор, от двете страни на който има по 5 стаи. На този етаж са стационарът, стаята на дежурния фелдшер, операционната с превързочната в една стая, а в края на коридора — и стаята на заразно болните." При ревизиите си през 1897 д-р П. Ораховац констатира: „Числото на болните в к-лската второстепенна болница е двойно по-голямо, отколкото във врачанската, трънската и радомирската болница, тоже второстепенни." К-лската Б. обслужва и множество бежанци от Македония. Честата смяна на окр. лекари — управители на Б. (Н. Мартинов — 1879-81, Ив.Добреско — 1881-83, И. Барбар - 1883-85, Л. Даго-ров — 1885-87, Г. Лазаридис — 1887-90, Н. Дръндарев — 1890-91, Василиадис — 1891-92, Г. Димитров - 1892-94, Г. Ку-шев— 1894-96, А. Диамандиев— 1896,Гер-джиков — 1896-99, Ив. Басмаджиев — 1899, Ив. Марков — 1899-1909, Н. Тошев -1909) най-добре илюстрира голямото напрежение и кадровата нестабилност при мед. обслужване в К-л. През 1906 Б. става първостепенна с 80 легла, тогава се наема още една сграда в същия двор на юг за изолиране на заразно болни. Нарасналите нужди налагат да се планира строеж на нова болнична постройка, предназначена да обслужва ок. 100 000 д. от града и неговия селищен район. С Държ. указ № 264/1906 се отчуждават 22 дка между пътищата за с. Граница и Слокощица. Новата Б. е построена от Соф. акционерна фирма „Д. Батолов" за 108 109 лв.в края на 1910, когато е и открита. Тя е едноетажен блок с 4 големи стаи с по 16 легла, 4 малки с по 4 легла и няколко малки лекарски кабинета. Зад нея са построени самостоятелна кухня и заразно отделение. През 1910 длъжността за окр. лекар става самостоятелна, а за управител-лекар е назначен д-р Павел Астарджиев. По време на Първата световна война (1915-18) К-лската Б. се преустройва във военна. Едва в края на 1918 минава към мирновременна работа с две профилирани отделения: вътрешно и хирургично. След закриване на К-леки окр. (1934) Б. става второстепенна, без промени в броя на леглата. От 1 ноем. 1942 към вътрешното отделение се разкрива сектор за гръдоболни в отделен павилион с 30 легла в юж. участък на болничния двор. Въпреки голямата нужда от детско и акушеро-гинекологично отделение бурж. власт не взема никакви мерки за разкриването им. След епидемията от коремен тиф (1938-39) за Б. са построени отделен водопровод и канализация, загражда се с тухлена ограда. През 1942 е монтиран и първият рентгенов апарат. До 9 септ. 1944 Б. се ръководи от следните управители и лекари: П. Астарджиев (1910-25), Г. Ефремов (1925-31), П. Бананов (1931-34), П. Катранов (1934-39) и П. Нейков (1939-48). Нар. власт заварва Б. с 8 лекари, 4 мед. сестри, 7 болногледачи и 2 прислужници. В нач. на 1946 към нея на ул.Асклепий (в къщата на М. Михалев) се разкрива родилен дом с 16 легла, завеждан от д-р В. Прокопиев, а през 1948 се обособява акушеро-гинекологично отделение до градската баня в къщата на д-р А. Алексиев, което на следващата година се слива с родилния дом. През 1950 градската поликлиника се обединява с Б. Последователно се откриват: рентгеново отделение (1948), детско и очно (1949), ушно (1950), инфекциозно (1952), клинична лаборатория (1954), патологоанатомично (1956), станция по трансфузионна хематология (1964), отделение за бърза и неотложна мед. помощ (1969). През 1955 се надстроява втори етаж на Б., в него се помества вътрешно отделение с новоразкри-тия към него неврологичен сектор. С.г. болничните легла се увеличават на 250 с 47 лекари, 152 мед. сестри и 107 д. помощен персонал. Нарасналите изисквания налагат да се построи нова седеметажна постройка върху 3080 м2 (функционално свързана със старата болница), открита през 1970. Леглата се увеличават на 731. Разкриват се следните отделения: физио-|ерапевтично, ортопедично-травматоло-! ично, кожно; обособяват се 2 профилирани вътрешни отделения (първо и второ), отделение за анестезия, реанимация — интензивно лечение (1972), психиатрично (1973), за масови профилактични прегледи (1975), по съдебна медицина (1980) и раб. здравеопазване (1983). Обособяват се и следните сектори: патологична бременност, стерилитет и микропедиатрия, гаст-роентерологичен, ендокринологичен и ревмо-кардиологичен, неврохирургичен и урологичен, център по хемодиализа (1981), отделение за долекуване и рехаби-литация (1983) и урологично отделение (1984). За подобряване културата, качеството и ефективността на мед. обслужване от 1982 в Б. е въведено двустепенното обслужване и хранене по избор на всички болни. Създадени са сектори за интензивно лечение и грижи за тежко болните към II вътрешно, детско и неврологично отделение (1982). Б. е снабдена със съвременна диагностична и физиотерапевтична апаратура. За бързото развитие на Болницата в Кюстендилл са допринесли следните гл. лекари: Ст. Динов (1948-51), П. Лазаров (1951-52), Н. Недялков (1952-54), К. Руменин (1954-62), В. Маджирски (1962-68), Б. Милушов (1968-76), В. Василева (1976-1977), Р. Янчева (от 1977-1989).
Днес Болницата е регистрирана като акционерно дружество - Наименование: МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД; Седалище: гр. Кюстендил; Адрес на управление: Площад "17 януари" № 1; Номер и партида на вписване в търговския регистър: № I - I - 669/01.09.2000г. по описа на Кюстендилски окръжен съд; Управител: Д-р Михаил Кирилов Зортев; Ежегодно през стационарното отделение минават над 17 000 болни. |
