money asklepiy

11. 05. 18
Посещения: 2580
ImageКюстендил е известен лечебен и балнеологичен център от древни времена. Римският Лечебен център с терми, са изградени през ІІ-ІІІ в. Вероятно те са част от голям комплекс-асклепион. От познатите до момента римски терми на територията на България, пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн.Варна). Сградата има правоъгълен план със застроена площ от 3000 кв.м. Проучени и експонирани са шест помещения, на площ от 1000 кв.м.Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст- с колонки и аркадо – сводова система от коридори . Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни. Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – нтересните паметници от римската епоха в българските земи. Те са един от символите на град Кюстендил.

Image

След Освобождението в Кюстендил за пръв път БОЛНИЦА е разкрита на 1 юни 1879 според „Временните правила за устройството на мед. част и мед. у-ние в България" като второстепенна с 40 постоянни и 10 резервни легла. В нач. се помещава в 2 изоставени къщи, разположени в центъра на града (по дн. ул. Паисий). Там преди това е бил разкрит руският военен лазарет на лейб-гвардейски егерски полк и на 4 улански харковски полк. Руското военно командуване оставя безвъзмездно мед. имущество на лазарета на к-лската Б. При откриването й тя има следния щат: окр. лекар и управител — д-р Наум Мартинов, негов заместник е военният лекар на 2 пеша к-лска дружина д-р Зюмбулев и пом.-фелдшерът Хр. Доганов, надзирател (домакин) — опълченецът Я. Иванов, по-късно заменен с Ат. Боюклиев, писар Георги Чехларов и 2 санитари. В нач. на 1893 болничният персонал се увеличава с пом.-аптекар — Коста Железаров от Ку-куш и още един фелдшер — Хр. Димитров, а от 1895 и с втори лекар — д-р Г. Ку-шев от Велес. Първата мед. сестра е назначена през 1905. Болничните помещения са ниски, тъмни, тесни и влажни, неподходящи за настаняване на болни. Това налага през 1890 градската община да наеме голямата двуетажна постройка на манастира „Св. Мина" (на мястото на дн. ТДВА), в която се премества Б. Д-р М. Русев описва навремето това болнично заведение по следния начин: „Всички стаи са светли, изложени на югоизток и югозапад. Кухнята е отделна. Болничният двор има чешма. На първия етаж са настанени болничната аптека, канцеларията, кабинетът на окр. лекар, амбулаторията и складовите помещения. Вторият етаж се състои от дълъг, слабо осветен коридор, от двете страни на който има по 5 стаи. На този етаж са стационарът, стаята на дежурния фелдшер, операционната с превързочната в една стая, а в края на коридора — и стаята на заразно болните." При ревизиите си през 1897 д-р П. Ораховац констатира: „Числото на болните в к-лската второстепенна болница е двойно по-голямо, отколкото във врачанската, трънската и радомирската болница, тоже второстепенни." К-лската Б. обслужва и множество бежанци от Македония. Честата смяна на окр. лекари — управители на Б. (Н. Мартинов — 1879-81, Ив.Добреско — 1881-83, И. Барбар - 1883-85, Л. Даго-ров — 1885-87, Г. Лазаридис — 1887-90, Н. Дръндарев — 1890-91, Василиадис — 1891-92, Г. Димитров - 1892-94, Г. Ку-шев— 1894-96, А. Диамандиев— 1896,Гер-джиков — 1896-99, Ив. Басмаджиев — 1899, Ив. Марков — 1899-1909, Н. Тошев -1909) най-добре илюстрира голямото напрежение и кадровата нестабилност при мед. обслужване в К-л. През 1906 Б. става първостепенна с 80 легла, тогава се наема още една сграда в същия двор на юг за изолиране на заразно болни. Нарасналите нужди налагат да се планира строеж на нова болнична постройка, предназначена да обслужва ок. 100 000 д. от града и неговия селищен район. С Държ. указ № 264/1906 се отчуждават 22 дка между пътищата за с. Граница и Слокощица. Новата Б. е построена от Соф. акционерна фирма „Д. Батолов" за 108 109 лв.в края на 1910, когато е и открита. Тя е едноетажен блок с 4 големи стаи с по 16 легла, 4 малки с по 4 легла и няколко малки лекарски кабинета. Зад нея са построени самостоятелна кухня и заразно отделение. През 1910 длъжността за окр. лекар става самостоятелна, а за управител-лекар е назначен д-р Павел Астарджиев. По време на Първата световна война (1915-18) К-лската Б. се преустройва във военна. Едва в края на 1918 минава към мирновременна работа с две профилирани отделения: вътрешно и хирургично. След закриване на К-леки окр. (1934) Б. става второстепенна, без промени в броя на леглата. От 1 ноем. 1942 към вътрешното отделение се разкрива сектор за гръдоболни в отделен павилион с 30 легла в юж. участък на болничния двор. Въпреки голямата нужда от детско и акушеро-гинекологично отделение бурж. власт не взема никакви мерки за разкриването им. След епидемията от коремен тиф (1938-39) за Б. са построени отделен водопровод и канализация, загражда се с тухлена ограда. През 1942 е монтиран и първият рентгенов апарат. До 9 септ. 1944 Б. се ръководи от следните управители и лекари: П. Астарджиев (1910-25), Г. Ефремов (1925-31), П. Бананов (1931-34), П. Катранов (1934-39) и П. Нейков (1939-48). Нар. власт заварва Б. с 8 лекари, 4 мед. сестри, 7 болногледачи и 2 прислужници. В нач. на 1946 към нея на ул.Асклепий (в къщата на М. Михалев) се разкрива родилен дом с 16 легла, завеждан от д-р В. Прокопиев, а през 1948 се обособява акушеро-гинекологично отделение до градската баня в къщата на д-р А. Алексиев, което на следващата година се слива с родилния дом. През 1950 градската поликлиника се обединява с Б. Последователно се откриват: рентгеново отделение (1948), детско и очно (1949), ушно (1950), инфекциозно (1952), клинична лаборатория (1954), патологоанатомично (1956), станция по трансфузионна хематология (1964), отделение за бърза и неотложна мед. помощ (1969). През 1955 се надстроява втори етаж на Б., в него се помества вътрешно отделение с новоразкри-тия към него неврологичен сектор. С.г. болничните легла се увеличават на 250 с 47 лекари, 152 мед. сестри и 107 д. помощен персонал. Нарасналите изисквания налагат да се построи нова седеметажна постройка върху 3080 м2 (функционално свързана със старата болница), открита през 1970. Леглата се увеличават на 731. Разкриват се следните отделения: физио-|ерапевтично, ортопедично-травматоло-! ично, кожно; обособяват се 2 профилирани вътрешни отделения (първо и второ), отделение за анестезия, реанимация — интензивно лечение (1972), психиатрично (1973), за масови профилактични прегледи (1975), по съдебна медицина (1980) и раб. здравеопазване (1983). Обособяват се и следните сектори: патологична бременност, стерилитет и микропедиатрия, гаст-роентерологичен, ендокринологичен и ревмо-кардиологичен, неврохирургичен и урологичен, център по хемодиализа (1981), отделение за долекуване и рехаби-литация (1983) и урологично отделение (1984). За подобряване културата, качеството и ефективността на мед. обслужване от 1982 в Б. е въведено двустепенното обслужване и хранене по избор на всички болни. Създадени са сектори за интензивно лечение и грижи за тежко болните към II вътрешно, детско и неврологично отделение (1982). Б. е снабдена със съвременна диагностична и физиотерапевтична апаратура. За бързото развитие на Болницата в Кюстендилл са допринесли следните гл. лекари: Ст. Динов (1948-51), П. Лазаров (1951-52), Н. Недялков (1952-54), К. Руменин (1954-62), В. Маджирски (1962-68), Б. Милушов (1968-76), В. Василева (1976-1977), Р. Янчева (от 1977-1989).

Image

Днес Болницата е регистрирана като акционерно дружество - Наименование: МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД; Седалище: гр. Кюстендил; Адрес на управление: Площад "17 януари" № 1; Номер и партида на вписване в търговския регистър: № I - I - 669/01.09.2000г. по описа на Кюстендилски окръжен съд; Управител: Д-р Михаил Кирилов Зортев; Ежегодно през стационарното отделение минават над 17 000 болни.
11. 05. 17
Посещения: 3157

Представяне на МБАЛ “Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИЕВ”-АД- ГР. КЮСТЕНДИЛ

 

• Болницата е регистрирана като акционерно дружество - Наименование: МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД; Седалище: гр. Кюстендил; Адрес на управление: Площад "17 януари" № 1; Номер и партида на вписване в търговския регистър: № I - I - 669/01.09.2000г. по описа на Кюстендилски окръжен съд; Управител: Д-р Александър Величков

• Притежава разрешение МБ-15/29.01. 2007г., издадено от Министъра на здравеопазването за осъществяване на следните лечебни дейности:

диагностика и лечение на заболявания, диагностика и консултации, родилна помощ, рехабилитация, медико- козметични услуги, клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура, съгласно действащото в страната законодателство

по следните основни медицински специалности:

 

 

вътрешни болести, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, кардиология, клинична хематология, алергология, нефрология, ревматология, хирургия,  урология, анестезиология и интензивно лечение, ортопедия и травматология, акушерство и гинекология, неонатология, детски болести, нервни болести, кожни и венерически, очни, УНГ- болести, психиатрия, пневмология и фтизиатрия, клинична лаборатория, микробиология, анатомия, хистология и цитология, паразитология, образна диагностика, физикална и рехабилитационна медицина, обща и клинична патология, съдебна медицина, трансфузионна хематология.

Кюстендилската държавна болница е създадена през лятото на 1879 г. съгласно „Временни правила за устройството на медицинската служба в България” с 40 постоянни и 10 запасни легла. Тя била разположена в сградите на съществуващия руски военен лазарет. В първата година на откриването в нея са лекувани около 400 души.


През 1970 г. болницата е разширена като е изграден сега съществуващия основен седем етажен корпус, съединен с топла връзка със сградата на старата болница.
От 1989 г. насам болницата разполага с 856 легла и численост по щат 1142 души. От 2000 година болницата е регистрирана като Търговско дружество. Понастоящем е с 340 легла и персонал 497 души в т.ч. лекари – 102 – от тях със специалност 90, медицински специалисти – 219 и друг персонал – 177. От 2000 г. болницата се преименува в Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Никола Василиев” АД- гр.Кюстендил. Съгласно Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на Министерството на здравеопазването на Република България болницата осъществява следните дейности: диагностика и лечение на заболявания; диагностика и консултации, поискани от лекар от други лечебни заведения; родилна помощ; рехабилитация; клинични изпитвания на лекарства, съгласно действащото в страната законодателство.
В болницата има застъпени 33 медицински специалности, структурирани в 24 отделения.

Здравното заведение обслужва регион с население около 127 000 души като 2008 г. през болницата са преминали около 14 000 пациента и е с регистрирана детска и неонатална смъртност 0 %.
Броят на ражданията е между 400 и 500 годишно. За 2008 г. – 400 новородени с 0 неонатална смъртност.
В отделението по акушерство и гинекология през 2008 г. са преминали 2045 болни. Болничен леталитет 0.
Преминали болни през отделение по детски болести 2008 г. – 1430. Болничен леталитет- 0.
Средно годишно се извършват около 3300 операции.
Болницата обслужва висок брой етническо малцинство от ромско население.
От 2007 г. към лечебното заведение съществува Спешно отделение, с което болницата практически поема диагностиката и лечението на всички спешни случаи в региона. За 2008 г. са преминали 23 935 души.
В МБАЛ "Д-р Никола Василиев" са обособени консултативно диагностичен блок - включващ 24 специализирани кабинета,3 медико-диагностични лаборатории, 6 отделения без легла, 16 отделения с легла, административно стопански блок, болнична аптека и ТЕЛК.
Отделението по пулмофтизиатрични болести, отделението по кожно венерически болести и отделението по психиатрични болести са с диспансерни функции.
Болницата разполага с три интензивни сектора – интензивен кардиологичен, неврологичен и педиатричен, както и ОАИЛ с 9 легла.
От 2001 г. болницата работи по договор с Национална здравно осигурителна каса, като в последните години разполага с персонал, притежаващ необходимата квалификация и медицинска апаратура.

Средна месечна брутна работна заплата
2007 г. – 460 лева
2008 г. – 599 лева
2009 м.І. – 681 лева

Висш медицински персонал
2007 г. – 875 лева
2008 г. – 1134 лева
2009 г.м.І. – 1299 лева

Полувисш медицински персонал
2007 г. – 409 лева
2008 г. – 542 лева
2009 м.І. – 633 лева

Новоназначени лекари през 2008 г. – 4 лекари, от които 2 новозавършили. Няма освободени освен лекарите при пенсиониране.
През последните 3 години в болницата са направени инвестиции за апаратура в размер на 1 500 хил. лв. като само за 2008 г. са 960 хил. лв., в т.ч. 700 хил. лв. за Компютърен аксиларен томограф /КАТ/.

Image
Средствата са използвани за подмяна на стара аморитизирана апаратура, както и за апарати, с които лечебното заведение не е разполагало – лапароскопска апаратура за отделение по хирургични болести и отделение по акушерство и гинекология, дигитализираща система за образна диагностика, ЕЕГ, ЕМГ и други.
През последните години по проекти се пребазираха 4 отделения /отделение по трансфузионна хематология; отделение по кожно венерически болести; отделение по инфекциозни болести и отделение по психиатрични болести/, разположени в стари амортизирани сгради в основния корпус на болницата.
Закупен е и монтиран нов 5-етажен болничен асансьор.
Закупена и пусната в експлоатация когенеразиционна система за производство на електричество и топла вода за нуждите на МБАЛ „Д-р Никола Василиев” АД – гр. Кюстендил
Осъществиха се ремонтни дейности във всички интензивни сектори, операционен блок, основен ремонт в ОАИЛ., манипулационните във всички отделения, стеризилация, основен ремонт в Отделение по акушерство и гинекология, Неонатологично отделение, Отделение по детски болести.

Image
По проекта „Условия на труд” се отремонтира покрива и ІІ етаж на Отделението по пулмофтизиатрични болести, както основно се отремонтираха и санитарните помещения.
По проект „Енергийна ефективност” – подмяна дограмата в болницата; външна топлоизолация; топлоизолация на подпокривните пространства; ремонт на инсталацията за топла вода.
От реализираните инвестиции стопанските разходи намаляха на 10 % от всички разходи на дружеството. Само разходите за отопление през отоплителен сезон 2008 – 2009 спрямо отоплителен сезон 2006 – 2007 са намалени с 45 %. Икономията е резултат на направената инвестиция в изграждане на Когенеразиционната система и реализиран проект по „Енергийна ефективност”.
2008 г. дружеството приключва дейността с положителен финансов резултат, без задължения.

11. 05. 16
Посещения: 2417

Мисията на МБАЛ “Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИЕВ”-АД- ГР. КЮСТЕНДИЛ е:

 

извършване на високоспециализирани консултации и изследвания за ранна и прецизна диагностика;

 

прилагане на съвременни терапевтични, микроинвазивни и оперативни лечебни технологии;

 

осигуряване на грижи за пациентите, по време на болничното им лечение, на равнище, съответстващо на най-добрите световни стандарти.

 

Хуманитарната платформа на МБАЛ “Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИЕВ”-АД- ГР. КЮСТЕНДИЛ е основана на международните професионално-етични и деонтологични правила и норми и Хартата за правата на пациентите.

11. 05. 11
Посещения: 2627
ImageРъководството, в лицето на Изпълнителният Директор, официално декларира своята ПОЛИТИКА ПО КАЧЕСТВОТО, която е огласена, разбрана, прилагана и поддържана на всички равнища в Болничната Организация.

Image

Политиката на качеството е насочена към допринасяне в оптимална степен за намаляване на заболяваемостта, инвалидността и смъртността, причинявана от болести на органите на кръвообращението и от други обществено значими заболявания посредством тяхната своевременна диагностика, успешно лечение и интегрирана профилактика по пътя към осигуряване на здравословен начин на живот на хората.

 

За ефективното провеждане на ПОЛИТИКАТА ПО КАЧЕСТВО, Ръководството е разработило и внедрило специална ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО.

 

Ръководството е създало условия за стриктно спазване изискванията на Системата за управление на качеството в Болничната Организация и за активното участие на ръководния и изпълнителски персонал в нейното развитие и поддържане.